Здравей! Желаеш ли да влезеш или да се регистрираш?
Български English
Facebook

Елин Пелин - На браздата

javascript icon

Хей, нашата система установи, че има забрана за изпълнението на JS (JavaScript) на страниците. За да може твоя браузър да показва правилно нашите страници, те съветваме да разрешиш ползването на JS на територията на сайта.

Моля, влез като потребител за да докладваш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш коментар.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оценяваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оцениш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да докладваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш файла към любими.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Избери размер и цветова схема, след което постави кода в сайта си.

Страница 1

Елин Пелин На браздата
Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката-земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време — само за оране. Боне Крайненеца впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика: — Де-е, хайде, братя! Ехото се обади живо из гората. Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо — прави усилие и върви успоредно с него. И ето че се редят бразда, две, три — леха... Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста. — Не бързай толкоз, Белчо, че Сивушка не може като тебе... Хайде, Сивушке, хайде, слабушке, хайде, миличка... Уморихте се, ама какво да ви правя? И аз те уморих... Де-е, горе! Доле! Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила. Устата й се отворила, гръбнакът й се превил на кочияшка, тънката й опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя — два пъти. Оплезила език — върви! Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки. — Хайде, Сивушке, хайде, мила! — подвиква Боне и със страх гледа как кравата му все повече се уморява и губи сили. — Стой!... Хайде малко почивка! Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата. — Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке? — заговори им той. А Сивушка и Белчо спокойно и безстрастно го гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.

Изтегли целия текст като TXT файл

Информация

Петър Иванов Добавил:  Петър Иванов

Малко от мен за Вас. Интересни материали за училище, и образование.

Дата:  18.08.2011 19:09 Видян:  4202

Свален:  14 Рейтинг:  няма гласове

Категория:  Изкуство

Eтикети:  , , , , , , , ,

Лиценз: