Страница 1

Елин Пелин На браздата
Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката-земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време — само за оране. Боне Крайненеца впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика: — Де-е, хайде, братя! Ехото се обади живо из гората. Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо — прави усилие и върви успоредно с него. И ето че се редят бразда, две, три — леха... Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста. — Не бързай толкоз, Белчо, че Сивушка не може като тебе... Хайде, Сивушке, хайде, слабушке, хайде, миличка... Уморихте се, ама какво да ви правя? И аз те уморих... Де-е, горе! Доле! Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила. Устата й се отворила, гръбнакът й се превил на кочияшка, тънката й опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя — два пъти. Оплезила език — върви! Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки. — Хайде, Сивушке, хайде, мила! — подвиква Боне и със страх гледа как кравата му все повече се уморява и губи сили. — Стой!... Хайде малко почивка! Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата. — Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке? — заговори им той. А Сивушка и Белчо спокойно и безстрастно го гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.

Изтегли целия текст като TXT файл