Здравей! Желаеш ли да влезеш или да се регистрираш?
Български English
Facebook

Гераците - Елин Пелин

javascript icon

Хей, нашата система установи, че има забрана за изпълнението на JS (JavaScript) на страниците. За да може твоя браузър да показва правилно нашите страници, те съветваме да разрешиш ползването на JS на територията на сайта.

Моля, влез като потребител за да докладваш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш коментар.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оценяваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оцениш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да докладваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш файла към любими.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Избери размер и цветова схема, след което постави кода в сайта си.

Страница 1

Елин Пелин Гераците

Първа глава
Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности, той бе съумял да направи и пари и да се издигне между селяните си като пръв човек. Той имаше меко и добро сърце. И макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и почитаха. Неговата голяма и бяла къща, в която живееше многолюдното му семейство, беше на лично място сред селото, виждаше се отдалече и отдалече личеше, че е чорбаджийска. Всред широкия двор, в който можеше да се смести една махала и който околовръст бе ограден като кале с бели зидове, се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор – единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Това бе тяхното семейство знаме, с което се гордееха. Под неговата света сянка бяха отраснали няколко поколения. Под нея бяха преживели последните си дни много старци от рода им. Дядо Йордан имаше трима синове, народени един след друг. Най-големия беше Божан, по него идеше Петър и най-малкият – Павел. И тримата бяха женени, имаха деца и всички живееха в една къща със старите – къща голяма, хубава, дето имаше място още за толкова души. Синовете и снахите на Герака, под главния негов надзор, гледаха къщата и вършеха полската работа, подпомагани от двама млади ратаи и от стария Матей Маргалака – самотна душа в света, прибрана по милост от дядо Йордан държеше кръчмата, едно старо, ниско и дълго здание до пътя, което стоеше като глава и камък на големия зидан пръстен, който обграждаше двора. Дядо Йордан държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа, на която сметките си знаеше и гледаше сам. Синовете му бяха свикнали с това и когато случайно заместваха баща си или се

Изтегли целия текст като TXT файл

Информация

Петър Иванов Добавил:  Петър Иванов

Малко от мен за Вас. Интересни материали за училище, и образование.

Дата:  18.08.2011 18:58 Видян:  1634

Свален:  26 Рейтинг:  няма гласове

Категория:  Изкуство

Eтикети:  , , , , , , , , ,

Лиценз: