Здравей! Желаеш ли да влезеш или да се регистрираш?
Български English
Facebook

Ние,врабчетата Йордан Радичков

javascript icon

Хей, нашата система установи, че има забрана за изпълнението на JS (JavaScript) на страниците. За да може твоя браузър да показва правилно нашите страници, те съветваме да разрешиш ползването на JS на територията на сайта.

Моля, влез като потребител за да докладваш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш коментар.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оценяваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оцениш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да докладваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш файла към любими.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Избери размер и цветова схема, след което постави кода в сайта си.

Страница 1

Ние, врабчетата
Йордан Радичков

Яйцето
Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава - само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че е много поголямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разборе. Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от лоши деца и от котките. Казах в началото, че всеки на тоя свят се появил различно. Аз, преди да се пръкна, дълго време живях в яйцето. Да не ти дава господ да живееш в яйце. Вътре тъмно, ни прозорец има, ни врата има, на това отгоре е и толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък навъсени облаци ходят навъсено по небето. Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода. Щом усетих, че в мене всичко заякна, реших да разбия затвора. Почнах да опитвам с човката, стените на яйцето твърди, по-твърди дори от камъка. Не бях свикнал с такава работа, за първи път в живота си разбивах стените на тоя тесен затвор и човката ужасно много ме болеше, дори насън ме болеше, когато речех да подремна, но не се отчайвах, а малко подремна и пак започвам да разбивам стените. Три седмици време се мина и една сутрин, както разбивам с човката тавана на затвора,чувам едно силно: хряаас!, и яйцето се разполови на две. Навън слънце блести, птици всякакви хвъркат, насекомото и то хвърка - блажена работа. Оглеждам се и виждам, че край мен в

Изтегли целия текст като TXT файл

Информация

Петър Иванов Добавил:  Петър Иванов

Малко от мен за Вас. Интересни материали за училище, и образование.

Дата:  07.07.2015 21:48 Видян:  961

Свален:  8 Рейтинг:  няма гласове

Категория:  Изкуство

Eтикети:  , , ,

Лиценз: 

Преди теб прочетоха

Галина Александрова
Svetlana Koleva