Здравей! Желаеш ли да влезеш или да се регистрираш?
Български English
Facebook

Анализ “Българи от старо време”

javascript icon

Хей, нашата система установи, че има забрана за изпълнението на JS (JavaScript) на страниците. За да може твоя браузър да показва правилно нашите страници, те съветваме да разрешиш ползването на JS на територията на сайта.

Моля, влез като потребител за да докладваш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш коментар.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оценяваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да оцениш файла.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да докладваш коментари.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Моля, влез като потребител за да добавиш файла към любими.
Нямаш акаунт? Регистрирай се чрез Facebook

Избери размер и цветова схема, след което постави кода в сайта си.

Страница 1

В повестта “Българи от старо време” Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество. Той се стреми да покаже пътищата, по които то трябва да се развие, и съответно основните ценности, които хората трябва да притежават. Една от тези ценности е вечното желание да правиш добро. Накрая той заявява този свой светоглед открито чрез думите на дядо Либен: “Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро”. Нека се вгледаме в образа на човека, който изрича тези думи. Той не е млад, преживял е много. Дядо Либен е обиколил много места, живял е охолен и разпуснат живот. В младостта не са му липсвали плътските наслади, дори нещо повече – били са му в излишък. Изобщо, той е имал допир до материалното, телесното. Но на преклонна възраст, а е всеизвестно че човек става все по- мъдър и помъдър с годините, дядо Либен променя визията си за живота. Думите, които тои изрича, могат да бъдат възприети като глас на старото, опитното, а гласът на опита рядко лъже. И този глас заявява “Няма, няма на света посладко нещо, отколкото да направи човек добро”. Сякаш изведнъж героят прозира истината – а тя не се крие в материалното, а в духовното. Истинската радост идва не от парите, охолния и разюздан живот, а от едно много простичко нещо, което всеки може да направи – доброто. Доброто е извор на младост, на щастие. То кара дядо Либен да се раплаче, да възкликне с носталгия “Ех, младост, ех, сърце, и ти някога си тупкало сърчено в гърдите ми!”. Едното единствено дело разчувства човек, и това е доброто дело. За това пак можем да направим извод от текста – никога не сме виждали дядо Либен да плаче, дори след спорове, след кавги, след ругатни и т.н. Хайдушкото му сърце е кораво, непреклонимо, той е строг, принципен, тираничен. Но една единствена добринка, която прави, го кара да плаче – “Дядо Либен обърнал лицето си към другата страна; той сам плакал като детенце”. И нещо повече – детското начало се приема за извор на чистотата, искреността,

Изтегли целия текст като TXT файл

Информация

Петър Иванов Добавил:  Петър Иванов

Малко от мен за Вас. Интересни материали за училище, и образование.

Дата:  24.09.2011 17:34 Видян:  13558

Свален:  102 Рейтинг:  5 от 2 гласа

Категория:  Наука

Eтикети:  , , , , ,

Лиценз: